На Душна събота се месят великденските обредни хлябове
В предишното неотменна част от трапезата за Великден са били великденските обредни хлябове. " Днес всички свързват великденската софра с яйцата и козунаците ", споделя Иглика Мишкова, етнолог и организатор в Етнографския институт с музей при Българска академия на науките. " В предишното обаче не са се правели козунаци, а специфични хлябове. Всички тестени произведения са носели и разнообразни наименования ", изяснява Мишкова. Тъй като приготвянето на хлябовете е обвързвано с боядисването на яйцата, те се замесват на Велики четвъртък или на Разпети петък, само че най-често в съботата преди огромния празник, наричана Душна събота (на Душната събота дамите носят на гробищата от яйцата и хлябовете). Хлябовете се подготвят от младия мая, пресято бяло пшенично брашно от най-хубавата пшеница и мълчана вода, донесена в зори от мома или млада булка, в цялостно безмълвие и без да се разлее нито капка от нея. Наричат се кравай, кукулник, паска, пита, турта, яйчелник, колак, пармак, кукла, боговица, каниска... Формата им е най-различна: кръгли, елипсовидни, продълговати, като плетеница или разнообразни скулптурни фигури (конче, крава, змиорка, кола, хамбар и др.). Повърхността на обредните хлябове е с доста богата пластична декорация – слънчеви знаци, растителни детайли, кръстове; бобови и царевични зърна, сушени сливи, стафиди и великденски яйца. Предназначени са за празничната софра, за кръстника и околните, за лазарската кумица. В центъра на специфични великденски хлебчета се е слагало постоянно по едно алено яйце. Те са се подарявали на първия човек, който пристигна на посетители на Великден. Подобни хлебчета са се правели и за дребните деца и нормално тях са наричали " кукла ". За разлика от приготвянето на великденските яйца при месенето на великденските хлябове момите изцяло отстъпват място на своите майки. Това не значи, че по-големите моми да вземем за пример не са знаели да месят или пък да създадат един великденски самун, чиято форма им е била позната още от ранно детство. Но месачките на обредните хлябове за Великден са омъжени дами най-вече млади невести и по-рядко възрастни дами. С приготвянето на великденските хлябове омъжената жена постанова и сакрализира своя обществен статус като господарка на дома и на трапезата. Дори и за обредното посещаване на девойките при " кумицата " им от Връбница на Великден отново майките или бабите на тези девойки са действителните месачки на носените от тях хлебчета за " кумицата ".
Основният материал за приготвянето на великденските хлябове, както и въобще на обредните хлябове, е чистото пшеничено брашно. Неговата приложимост не е въпрос на желание от страна на месачките, нито пък е въпрос на материално 
богатство. Използването на чистото пшеничено брашно за обредните хлябове е наложително условие. По същия метод стои и въпросът за замесването на великденските хлябове с мая. Пшениченото брашно и квасът са главните съставки на тестото за месене както на великденските, по този начин и на редица други обредни хлябове. Добре знае се, че всяка месачка си измива ръцете, преди да стартира да замесватестото за даден самун, без значение дали той е необреден (обикновен, ежедневен) или ритуален. Изискването за измиване на ръцете не се е наложило единствено от хигиенични съображения, то е във връзка и с паметното удостояване на хляба у народа. Така че измиването на ръцете не може да се уточни за характерен миг от технологията на подготвяне на обредните хлябове. Това условие е още по-малко характерно при замесването на великденските хлябове, чието време на подготвяне съответствува с времето на наложителното изкъпване на всички преди празника, което пък от своя страна е обредна причина за осъществяването на някои други действия, като преобличане в нови или чисти облекла, присъединяване във великденските хора и момински игри, правенето на люлки и т. н. Необходимо условие при замесването на великденските хлябове е месачката да бъде облечена с някаква дреха от нейната невестинска одеждa. Това условие също не е характерно за приготвянето на великденските хлябове. То е типично при замесването на съвсем всички обредни хлябове. Други практики, свързани със замесването на великденските хлябове, са нарочното пресяване на пшениченото брашно и слагането на зеленина в тестото по време на втасването му. Пластичното оформяне на великденските хлябове, както и на всички останали обредни хлябове е ръчно и благодарение на подобаващ инструментариум. Прякото присъединяване на ръцете по предписание е най-активно.
Наричат ги колак, кравай, боговица или пармак. Названията на великденските хлябове са се наложили като термини според от формата и най-вече от предназначението. По тази причина една част от тях се повтарят и при други типове обредни хлябове. Такива са да вземем за пример названията: " колак ", " кравай ", " боговица ", " пармак ", " кошара ", " кукла ", " каниска ". Независимо от универсалността си тези названия в тази ситуация са съчетавани съвсем постоянно с прилагателното " великденски ". То е, което придава на самите названия съответната уточненост, а отсам и съответната яснота на именувания самун, т. е. че е юридически за Великден и с вмесени в него яйца. Една друга част от названията на великденските хлябове са в директна функционално-семантична връзка с тях. Такива са названията: " яйченик ", " кукулник ", " конка ", " комколник ", " разговялка ", " вилидняк ", " спредавци ", " препаска ", " свободен кравай ", " кръсничен кравай ", " чурек " и други Конкретността на тези названия разяснява в една или друга степен функционално-смисловата същина и предопределение на великденските хлябове, както и някои техни пластични 
особености. Основните структурообразуващи детайли на великденските хлябове са пшениченото брашно, квасът и яйцата. От семантична позиция тези детайли са тъждествени между тях, тъй като съдържат смисъла на прорастването, изобилието и обновлението.
Козунакът е една от по-новите обичаи за Великден. По традиция козунакът не е характерен за Православието. Козунакът навлиза в България едвам в интервала 1915-1920 година Козунакът е сладостен ритуален самун, който обичайно се e приготвял единствено за Великденските празници, тъй като символизира тялото на Иисус Христос, по този начин както боядисаните в алено яйца символизират кръвта му. Според публикуваното разбиране, историята на козунака стартира при започване на 17 век във Франция, откъдето последователно се придвижва в цяла Европа. В Италия се подготвят козунаците панетоне. В Русия великденският ритуален самун се назовава кулич. Смята се, че в България козунакът е пристигнал в интервала 1915–1920 година Дотогава за празника са се месили хлябове, наричани колак, пармак, кравай. Днес обаче козунакът към този момент не е единствено набожен знак, а се е трансформирал в хранителен артикул, тип тестен сладкиш, който може да се откри по магазините през цялата година.
Инфо: www.vestnikataka.bg
